Антим е първи екзарх на Българската екзархия

Антим I е виден български духовник, пръв  екзарх на самостоятелната Българска екзархия. Антим е роден в Лозенград под името Атанас Михайлов Чалъков. Приема монашество в Хилендарския манастир  през 1837 г.  Учи в най-реномираното св

Антим I е виден български духовник, пръв  екзарх на самостоятелната Българска екзархия.

Антим е роден в Лозенград под името Атанас Михайлов Чалъков. Приема монашество в Хилендарския манастир  през 1837 г.  Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата народна школа в цариградския квартал  Куручешме.  Завършва с първия випуск богословското училище  на остров Халки, учи в Одеса и  завършва Духовната академия в Москва.

След завръщането си от Русия Антим  е преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки.  През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит, а  през 1868 става Видински митрополит.  Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия.  Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в църковно-народния събор от 1871 г.

На 28 февруари 1872 г.  Антим    е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ.

След Априлското въстание  екзархът прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.

Турското правителство не могло да прости тези действия на екзарха. Съдбата му била решена. Обявен за враг на султанската империя, той бил свален насилствено от екзархийския престол на 17 юни 1877 г. и изпратен на заточение в Мала Азия.

От заточението българският екзарх се завръща във вече свободна България. Свободният народ го посреща с възторг. С нищо не може да се сравни ентусиазмът и въодушевлението на народните представители, когато княз Дондуков се приближил към дядо Антим, благоговейно целунал ръката му и поискал благословия да пристъпи към великото дело на откриването на Учредителното събрание в Търново. След изработване и приемане на Конституцията под председателството на всенародно уважавания екзарх, Великото народно събрание избрало Александър Батенберг за първи български княз. Придружен от двама митрополити, Антим I отслужил молебен на легендарната Шипка и положил основния камък за издигане паметник на героите, паднали за свободата на България. Пак по единодушно решение на Народното събрание дядо Антим застава начело на делегация, която заминава за Русия, за да изкаже благодарност и вечна признателност на Царя-Освободител Александър II от името на българския народ за даруваната ни свобода. Трогнат до сълзи, Всерусийският император благодарил и наградил дръзновения български екзарх с брилянтен кръст.

След завръщането си от Русия всеуважаваният дядо Антим председателствал свикания в София Църковен събор (октомври 1879 г.), на който били взети важни решения по уредбата на църковните дела.

По време на Сръбско-българската война от 1885 година   и сръбската обсада на Видинската крепост,  комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на р.  Дунав, в отсрещния румънски град Калафат.  Митрополитът отхвърля предложението с думите:

"Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска".

Екзарх Антим I умира на 1 декември 1888 година. Мавзолеят  му се  намира в двора на Видинската митрополия. Автор: Албена Иванова